Д-р Ели Иванова за сп. Практическа педиатрия: СКОЛИОЗА

E. Иванова, Я. Пукалски
Сколиозата е състояние, при което гръбначният стълб на човек има страничнo отклонение. Отклоненията се делят на двойни „S“-образни или единични „C“-образни. Среща се при около 3% от хората. Най-често се развива между 10 и 20 години. Жените са по-силно засегнати от мъжете в съотношение 4:1. Терминът сколиоза (σκολίωσις) идва от древногръцки и означава „огъване“.
Причината за повечето случаи е неизвестна, но се смята, че включва комбинация от генетични и екологични фактори. Може да се появи и поради друго състояние като церебрална парализа, синдром на Марфан и неврофиброматоза.
Сколиозата обикновено се класифицира като:

1. Неструктурнa (функционалнa кривa) – промяна на позицията на тялото, която е нефиксирана и е предизвикана от други фактори като различна дължина на долните крайници, мускулен спазъм и др. Отстраняването на причината води до корекция на кривината.
2. Структурнa кривa – фиксирано гръбначно изкривяване, дължащо се на вродени аномалии на прешлените, церебрална парализа, неврофиброматоза, мускулна дистрофия, др. В 85% от случаите сколиозата е идиопатична – причините за нейната поява не са напълно изяснени. Определянето на вида на идиопатичната сколиоза зависи от времето на появата й и се дели на: инфантилна форма – възниква до 3-годишна възраст; ювенилна форма – между 3- и 10-годишна възраст; адолесцентна форма – след 10-годишна възраст.
   Лечението зависи от степента на кривата, местоположението и причината за нейната поява.
   КЛИНИЧНА КАРТИНА
   Сколиозата сама по себе си е безболезнено състояние в ранните стадии на развитието на процеса, затова ранните симптоми са от изключителна важност за навременната диагностика и правилната преценка на избора на терапевтичната схема на лечение на пациента. Основните клинични белези са:
   • Асиметрия на раменен пояс (едното рамо е по-високо от другото);
   • Асиметрия на таза (едната половина на таза е по-високо разположена от другата);
   • Разлика в извивката на талията;
   • Асиметрия на гърдите (момичета) или зърна (момчета);
   • Изпъкване на скапулата (при оглед отзад е налице асиметрично разположение на лопатките);
   • Наклон на тялото към едната от страните (неравномерно развитие на мускулите само от едната страна на гръбначния стълб);
   • Наличие на гърбица от едната страна на гръбнака, най-забележима, когато пациентът направи наклон напред;
   • Наличие на асиметрия в разположението на ръцете, краката и бедрата;
   • Едностранно изпъкналост на ребрените дъги, причинена от ротацията на гръдния кош при сколиотично отклонение в торакален отдел на гръбначния стълб.

Наличието на всички или част от тези признаци предполага необходимост от клиничен преглед, който включва тест на Адам (Adam’s forward bend test):
• Проследява се линията гръбначния стълб;
• Промяна в тонуса и обема на паравертебралната мускулатура;
• Промяна в позицията на ребрата – костен гибус. Този симптом говори за ротация на прешлените. Ротацията се потвърждава чрез измерване със сколиометър.
Такава находка насочва към сколиоза, затова на пациента трябва да се направи рентгенография, за да се потвърди диагнозата. Рентгенографията е на цял гръбнак в право положение на гръбнака AP (коронална и странични) сагитални за оценка на кривите на сколиозата, кифозата и лордозата. Рентгеновата снимка е стандартният метод за оценка на тежестта и прогресията на сколиозата чрез измерване на ъгъла на Cobb.
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на идиопатичната сколиоза зависи от големината на ъгъла на Cobb и костната зрялост при съответния пациент.
• Наблюдение в комбинация със специализирана рехабилитация – при пациенти с големина на кривината до 20 градуса. Проследяване за прогресия чрез периодични прегледи на всеки 3-6 месеца и рентгенови снимки.
• Корсетолечение в комбинация със специализирана рехабилитация – при пациенти с големина на кривината от 20-25 до 45-50 градуса, чрез индивидуално изработено медицинско изделие коригиращ корсет в комбинация със специализирана рехабилитация.
• Оперативно лечение – показанията за оперативно лечение са тежки – над 50 градуса сколиотични кривини, бързо прогресиращи, при пациенти с незавършен растеж, както
и при „неприемливи“ за пациента деформации.