В далечната 1504 г. рицарят Гьоц фон Берлихинген се сдобива с протеза за ръка, изработена изцяло от желязо. Той губи своята дясна ръка в бойни действия. Но, за щастие, не губи своя рицарски дух. Вдъхновен от прислужника на своя баща, който също като него, бил с липсваща една ръка, но въпреки това водел пълноценен начин на живот, той наел оръжейник да изработи желязна ръка, с която да може да държи отново меча си.
Първата протеза за ръка била опростена желязна конструкция с пръсти, които се свивали и отпускали чрез натискане на бутон. Въпреки простия механизъм, оръжейникът добавил дребни детайли, които да наподобяват извивките и ноктите на истинска ръка. Втората протеза за ръка на рицаря вече била доста по-прецизна в захвата като му позволявала да държи поводите на коня си и да захваща стабилно меча си.
Тази протеза ръка, създадена преди повече от 500 години, вдъхновява съвременните учени и те създават 3D принтирана реплика, която е с много по-осъвършенствани функции. За разлика от протезата на Гьоц фон Берлихинген, която се задвижвала с натискането на бутон, копието й в 2024 година се командва чрез очила с добавена реалност. В нея се залага концепцията за безелектродно визуално управление на протезата за ръка.
Към протезата има добавен виртуален команден прозорец, към който се насочва камерата, вградена в очилата и устройството за проследяване на движението на очите. Посоката на гледане се използва като показалец, с който да се маркират функции във виртуалния команден прозорец. Така ползвателят на протезата може да въвежда команди само премествайки погледа си върху командния прозорец.
Създадената 3D протеза не само е функционално осъвършенствана, но и визуално се доближава максимално до естествения вид на човешката ръка. Иновативният начин на задвижване на протезата за ръка се изпитва от началото на 2024 г. Тепърва предстои да видим как тази технология ще се развие и пренесе върху бъдещите протези за ръце в световен мащаб.
