Още с влизането Дечко Овчаров оставя впечатлението, че трудно може да стои на едно място. Пасивността не е част от неговия характер, въпреки бедрената си протеза. Претърпява катастрофа с автомобил, която го оставя без ляв крак, още когато е на 8 години. Инцидентът обаче само го прави по-силен. „Родителите ми изиграха огромна роля в това да не падна духом. Даваха ми кураж и увереност, за да имам нрмално детство.“, споделя той.
„Бях палаво и буйно хлапе, не се застоявах вкъщи. След училище единственото ми желание беше да изляза навън и да играя с децата. И това правех. Никой не ме спираше.“, разказва той. Това му помага да се адаптира бързо в новата ситуация и същевременно да се чувства приет от връстниците си. „Имаше кратък период на свикване от страна на съучениците ми с това, което се случи с мен, но определено не съм се чувствал неприет.“, казва Дечко.
Възрастта му помага да се адаптира по-бързо и лесно към протезата. Но със сигурност не безболезнено. „На хората, които тепърва им предстои протезиране, мога да кажа „Не се отказвайте.“. Независимо от възрастта, волята и желанието са най-важни, за да продължите напред. С времето става по-лесно.“, казва Дечко.
Днес, близо 40 години след инцидента, той си спомня първото си протезиране с тъга. „Трябваше да остана напълно сам в центъра за протезиране в Горна баня. Това беше доста неприятен момент за мен.“ Но пък на 9 години се сдобива с първата си протеза – гипсова. „Беше тежка, но въпреки това се научих да се движа с нея.“, казва той. Преминава през протеза от дърво, след това пластмасова и на финала – карбонова.
Протезата не му пречи да се представя отлично на спортния терен. Даже обратното. Стимулира го да постига повече. Така, преди да завърши училище, е забелязан от треньор по хвърляне на диск и копие и го кани да се присъедини към параатлелите, за да тренира с тях. „Не приех тази покана много сериозно и първата година не отидох.“, разказва той. През втората година обаче любопитството му надделява и отива да гледа тренировките.
Така се присъединява към параатлетите и от 2002 г. цяло десетилетие не спира да трупа титли за България в дисциплините хвърляне на диск, копие и гюле.
В началото започва с 8-мо място, достигайки до европейски и световни титли от 2005-та до 2022 г., когато се отказва от активна спортна кариера. „Съжалявам единствено, че не успях да добавя в колекцията си олимпийски медал, но явно така е трябвало да бъде.“, споделя Дечко. „Спортът обаче ми даде възможност да обиколя света, за което съм истински щастлив.“, казва той.
По време на активната си спортна кариера решава, че иска да предава уменията си на терен на младите и се записва да учи за учител по физическо. Дори да звучи невъзможно, Дечко постига целта си и вече 8 години практикува професията в Павел баня в Професионалната гимназия по ресторантьорство и хотелиерство. Тъй като не крие протезата си, споделя, че в началото децата са го наблюдавали с интерес, но бързо свикват с Дечко, виждайки неговите умения. „Играя с тях волейбол, баскебол, уча ги да хвърлят диск и копие – неща, които ми доставят удоволствие и на мен самия, и децата го усещат.“, споделя той. Това им дава стимул и на тях да дават повече от себе си в часовете по физическо.
За тази година Дечко си е поставил за цел да се включат по-активно в междуградски спортни надпревари, за да надъха младите и да проверят сами на какво ниво са.
От месец Дечко вече е с високотехнологична протеза, оборудван със C-leg от Ottobock, който му дава доста повече възможности в ежедневието и професионалното му занимание. Споделя, че водещото предимство е доста по-големият комфорт, с който се придвижва с протезата. „Забелязвам, че мога да стоя по-дълго време прав, издържам по-продължитено на натоварване, а това е изключително важно за мен. Комфортът с протезата ми дава възможност да съм активен в по-голяма част от деня.“, заявява Дечко.
На въпроса „Какъв би бил желаният от него следващ етап в живота“, Дечко отговаря спокойно: „Да продължавам да се чувствам щастлив със семейството си. Да видя децата си как стават самостоятелни и поемат по собствения си път. И един ден – да се радвам на внуците си.“
Екипът на ВИП Плюс му го пожелава от сърце!
