Преди точно 39 години Стефан претърпява автомобилна катастрофа и се налага ампутация на двата крака под коляното.
„Това беше страшен удар за мен и моите близки, който обезмисли всички мои планове за бъдещето. Трябваше на намеря начин да променя коренно начина си на живот, да мисля, как да поддържам семейството си, да не съм му в тежест. В този труден момент благодарение на подкрепата на роднини и приятели успях да да възвърна самочувствието си, да мобилизирам всички сили, за да се приспособя към новите предизвикателства.“
След болницата, прекарва три месеца в протезния център в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“.
С много усилия успява да възстанови физическата си форма и да загърби депресията. Неоценима е подкрепата на семейство, родители и близки приятели, благодарение на която възвръща духа и желанието за живот.
В протезния център се запознава с доц. Владислав Иванов, основателят на ВИП Плюс Медикотехническа лаборатория. „Разговорите ми с него вечер, по време на дежурствата му в болницата ми даваха кураж, че ще проходя отново. Защото най-трудно е да се пребориш със себе си, както физически, така и психически.
Оттогава стартира съвместното ни партньорство с ВИП Плюс, което продължава и до ден днешен.“, споделя Стефан.
Едва четири месеца след ампутацията, Стефан прохожда с протезите си. И оттогава не е спирал да се движи активно. Среща много трудности по пътя, но не се отказва. Първото нещо, което прави след като започва да се движи активно, е да се научи да кара автомобил. „Родителите ми съдействаха да си купя автомобил, и оттогава съм все зад волана.“, казва Стефан. Споделя, че без автомобил би било невъзможно дa поддържа настоящия си начин на живот.
Днес, 39 години след ампутацията на крайниците, той живее в къща, за да има по-голяма свобода на движение, но и да изпитва по-големи физически натоварвания. За човек ходещ с помощта на две подколянни протези това е труден избор.
Избрал е за себе си да живее на чист въздух, което му дава чувство на свобода. Ежедневните битови проблеми му помагат да забрави, че се движи с помощни средства. „Важно е да чувстваш протезите си като свои.“, казва той. Много е благодарен на грижите на сътрудниците на ВИП Плюс Медикотехническа лаборатория, чиито грижи ползва всички тези години.
Стефан споделя, че животът на природа му дава чувство на свобода, на вътрешно спокойствие и увереност, че ще се справи, въпреки трудностите, пред които е изправен човека без крака.
Стефан Стефанов е деен човек. Наблюдаваме го как паркира личния си автомобил пред дома си. След това ни поздравява, кани ни да влезем и седнем на терасата, като правим кратка разходка из градината.
Независимо от възрастта си – завидните 73 години – той продъжава да работи активно и да упражнява своята професия като икономист.
Отказва се от зеленчуковата си градина едва през 2023 г., но преди това десетина години се занимава с отглеждането на домати и краставици, като успява да консервира и част от произведената реколта.
Днес вече предпочита да запълва свободното си време с четене на книги и препрочитане на любими автори като Виктор Суворов, Марк Солонин и Янко Гочев.
Страстта му да шофира не стихва, дори и при постоянното сблъскване с трафика в столицата. „По тази причина е важно да проучвам маршрута си предварително и да търся най-близкия паркинг. Съответно, при ходене пеша, особено по улицата, преди да направя поредната стъпка, винаги оглеждам, преценявам терена и оценявам как ще може да се направи крачката – дали ще може да се направи стъпката, дали ми е достъпна. Така е с всички протезирани пациенти, не е само с мен. В офиса ходя без бастун, но когато излизам или съм на непознат терен, нося бастун.
Аз нося протезите между 10 и 14 часа на ден всеки ден и затова да бъдат удобни е най-важно. Протезите вече са част от мен, без тях аз не се чувствам добре.“
На въпроса ни „Има ли нещо, което не успявате да правите?“, Стефан ни отговаря: „Много е важно човек да има добри и удобни протези, както вече казах, за да се чувства сигурен с тях. Ако не е уверен, той няма да може да се качва и слиза по стъпала. Аз лично наблюдавам пътя и съобразявам как да преодолея всяко препятствие, което срещна. Дори малка неравност би могла да се превърне в нещо фатално, когато си с протези. През 1990 г. паднах и си спуках коляното. Благодарение на доц. Иванов успях да се възстановя без трайни последствия и да се движа активно отново.
Голямото слънце в живота на Стефан в момента е неговата внучка. „Желанието ми е да я видя как завършва училище. Надявам се да имам тази възможност.“, казва с умиление Стефан и благодари, че вече 17 години тя е в живота му.
Усмихва се широко и, докато споделя, че води активен социален живот. Когато човек иска да общува с приятели, той трябва да може да се придвижва, да иде на магазин, на лекар и прочие. Честите срещи с приятели – от училище, казарма, колеги, го карат да се чувства най-добре. Така е и с работата му. „Не мога да си представя, че ще остана вкъщи. Харесва ми да съм в офиса и да съм около колегите си. Затова и на тази възраст продължавам да ходя на работа – там съм сред хора.“
Стефан е пример за по-добър живот с протези и удивлява с жизнеността си и страстта, която демонстрира към воденето на активно ежедневие!
