Контакт с нас

Телефони
+ 359 (2) 8565038
+ 359 887 925 725
+ 359 879 888 466

Електронна поща
info@vipplus-mtl.com
sales@vipplus-mtl.com

‹ Обратно

Полезна информация

КАКВО Е АМПУТАЦИЯ?


Ампутацията е животоспасяваща операция.Ампутацията е процес на отстраняване (или отрязването) на част от човешкото тяло през напречника на костта вследствие на трявма или заболяване. ЖИВОТ СЛЕД АМПУТАЦИЯ - този процес е една огромна физическа загуба и в много случаи е емоционално опустошителна. Всеки преодолява тези чувства по различен начин. Физически тялото ще претърпява промени и може да засегне всички области на живота Ви. Загубата на интерес към живота и затварянето в себе си е напълно характерно. За преодоляване на загубата на крайник е от изключително значение обкръжаващата среда и подкрепата на близките.Този период може да продължи дълго време за някои, а други да го приемат като предизвикателство и смело да продължат живота си напред. Начинът на живот се променя и човек е принуден отново да се справя с ежедневните си задължения,но по един различен начин. Всеки един от нас води непрестанна борба с живота, докато го има. Къде съзнателно, къде не. За някои тази борба е по-лесна, за други по-трудна, за трети - крайно мъчителна. С постоянния напредък на технологиите през този век възникват все по-големи надежди у хората, загубили по една или друга причина своите крайници. Поставянето на протеза дава възможност на хората с ампутация да имат нормален начин на живот, да се върнат на работа, да спортуват. Разнообразни са възможностите и помощните средства които ще осигурят пълноценен и нормален начин на живот на ампутираните хора.


Първи стъпки в протезирането
Нашата мисия е да дадем на нашите пациенти инструменти, инфор -мация необходима за постигне на целите ни .Ние помагаме на нашите пациенти в избора на най- подходящите компоненти от всички възрасти предлагани на световният пазар. В допълнение, ние координираме рехабилитацията с лекаря и други членове на рехабилитационен екип. Тази програма Грижа за пациента е заложена в основата на 20 годишният ни опит на нашият пазар. Програмата Грижа за пациента е разработена с помощта на специалисти от много области. Тази програма обхваща периода от предоперативният период - разговор с пациента и подготовката му за предстоящата ампутация , постоперативният период- как да се грижи за чукана , преминаването през първичното протезиране, адаптацията на пациента към медицинското изделие до окончателното му прохождане и реинтеграцията в обществото .
Етапи в протезирането


1 Предоперативна подготовка
Ние ви съветваме : На пациентите, на които им предстои ампутация е препоръчително да потърсят предоперативна консултация с опитен ортопедичен техник. Тази консултация преминава като разговор, в който пациента ще получи отговори на множеството въпроси относно начинът по който ще продължи живота си след хирургическата намеса. Разяснения относно какво е това протеза , как се изработва тя , функциите който може да извършва.
Този разговор е полезен както за Вас така и за вашият личен ортопедичетехник.Обмяната на информация не е едностранна разясненията относно медицинското изделие е само едната част . Тук е момента в който вашият техник разбира вашите потребности и изисквания към протезата.Този момент е емоционален и труден с множество въпроси и страх, но е изключително важно пациента да разбере, че колкото по-рано избере вашият доверен ортопедичен техник и започнете съвместна работа , толкова по-добър и позитивен ще бъде резултата на ползващият протеза .
ВИП плюс медикотехническа лаборатория е тук на вашите услуги помагайки Ви да преминете към този нов начин на живот давайки Ви правилни насоки в процеса на протезиране, рехабилитация и реинтеграция.

2 Следоперативни грижи
Грижи за чукана и близките до нивото на ампутация стави. Периодът от време между ампутацията и изработването на добре функциониращ изкуствен крайник е много важен за ампутирания. Тези болни се нуждаят от специална рехабилитационна подготовка /прсдпротсзна подготовка/. Предвари¬телно трябва да се отбележи, че тежестта на тази подготовка е по-голяма при пациенти с ампутации на долните крайници, тъй като причините довели до това състояние увреждат тежко и общото състояние на пациента.
Планът, по който се подготвя ампутирания за протезиране, включва следните точки:
- създаване и поддържане на добър двигателен тонус в пациента
- профилактика и лечение на контрактурите в проксимално разположената до чукана става
- подготовка на чукана за протезиране
- създаване у пациента на основни навици за ползване на протезата
- грижи за кардиологичния статус на ампутирания
Създаването и поддържането на добър двигателен тонус в ампутирания започва веднага след операцията. В зависимост от общото състояние на пациента, той започва упражнения за укрепване на раменния пояс и горните крайници. Включва се дихателна гимнастика и упражнения за самостоятелен контрол и движения в леглото. В следващите етапи се включват упражнения за вертикализация на пациента и самостоятелно ставане от леглото и сядане в него. Последва обучение в ходене с патерици и обучение в ползване на инвалидна количка. Последният етап от предпротезната подготовка включва упражнения за подобряване на координацията в пространството при стоеж на един крак. Тези упражнения са предимно за пациентите с ампутации на долните крайници и приучават ампутирания да премества и контролира волево общия център на тежестта на тялото си. Програмата за всеки пациент е индивидуална и се подготвя от кинезитерапевт и лекар терапевт, на база общото здравословно състояние на пациента.
Профилактиката на контрактурите започва още от операционната маса. Там, след приключването на ампутацията, се поставя гипсова лонгета от върха на чукана през ставата и над нея, така че да блокира движението. При спокойно заздравяване на оперативната рана и отзвучаване на болевия синдром в рамките на 7 до 10 дни, гипсовата лонгета се сваля и се започва раздвижването на ставата. Профилактиката на контрактурите продължава с бандажиране с ластични бинтове на чуканите и близкостоящите стави (фиг. 1).
Следващият етап в профилактиката представ¬лява обучение на протезирания в поддържане на правилна позиция на чукана. Тези правила предот¬вратяват възможността за развитието на позиционни контрактури. При подколянните ампутации на инвалидните колички се поставят „Г" образен плот за профилактиката на колянните контрактури.За профилактиката на флексионните контрактури в тазобедрената става, на леглото на болния се поставя плот.
Особено труден момент в предпротезната подготовка е лечението на вече появилите се флексионни контрактури. Флексионната контрактура в колянната става при подколянни ампутации е по-изразена при късите чукани. Нагледно тази зависимост е показана от Герхард. Приема се за норма наличието на флексионна контрактура от 5% при дългите подколянови и дългите бедрени чукани. Измерването трябва да стане при свободен стоеж на пациента.
Методиката за лечение на контрактурите включва активно участие на болния в упражненията. Поради дисбаланса на мускулатурата, при контрактурите, упражненията са асиметрични за засилване на определени мускулни групи. Прилагат се апарати за редресация и авторедресация на контрактурите, както и електростимулация на отслабената мускулатура.
Преодоляването на следоперативния оток е другия важен момент в предпротезната подготовка. Премахването му се постига с еластично бандажиране на чукана или ранно протезиране.
Ластичното бандажиране започва още със свалянето на дренажите от оперативната рана. То е същия лечебен приом, който бе описан като профилактика на контрактурите, но при изпълнението на спиките трябва компресията да се толерира от болния като намалява от дисталния към проксималния край на чукана. Ако се допусне грешка с увеличена компресия в проксималната част на чукана, във върховия край на същия ще се получи тежка венозна стаза и компрометиране на лечението.
Когато пациента е подготвен, срещнал се е с своят ортопедичен техник и е получил отговори на основни въпроси относно протезирането и завръщането си към пълноценен начин на живот,
загубата на интерес към живота, затварянето в себе си, са моменти които отшумяват бързо или въобще не се появяват . Пациентът и близките му трябва да приемат този момент от живота като едно предизвикателство в което трябва да се впуснат с желание, сили и много търпение.
В постампутационният период в болничното заведение, както и след изписването е необходима физиотерапия и кинезитерапия.Тя трябва да се състои от упражнения укрепващи мускулатурата и възстановяване на мускулния баланс на чукана, подобряване циркулацията на чукана, поддържане нормалния обем на движение в ставите на ампутирания крайник, предпазване от контрактури, развиване на компенсаторни ловкости и механизми, развиване и подобряване на равновестните реакции и възможности,изваждане от психическа депресия. Обучение в ходене с патерици - започва на 3-7 ден след ампутацията и се провежда само при едностранно ампутиране.
За загрубяване на чукана при подготовка за носене на протеза наред с подходящи похвати на масаж се прилагат и леки потупвания с чукана от началото на мек предмет, а по-късно и по-твърди.

3. ПРОТЕЗИРАНЕ
В 1960 г. настъпва прелом в рехабилитационните концепции в областта на протезирането. Отхвърля се съществуващия от десетилетия принцип, че протезирането започва средно 4 месеца след ампутацията, време необходимо за настъпване на естествената хипотрофия. През 1963 г. в Duke University започват да прилагат ранно протезиране 2-3 седмици след ампутацията. Също през 1963 г. и в Полша /Вайс/ Weiss/ представя техника за протезиране непосредствено на операционната маса. Предимствата на тази техника според автора са: премахване на психологическия шок у пациента от липсата на крайник и профилактика на следоперативния едем. През 1969 г. Бърджес развива тази идея при подколянните ампутации и създава комплексна система, включваща модулното протезиране и тензоконтрола в периода на рехабилитация с протезата. Тензоконтролът е от изключителна важност за адаптацията на чукана към натоварване. Основен проблем на непосредст¬веното, на операционната маса, протезиране е зарастването на оперативната рана, за което понастоящем е прието ранното протезиране да започва след свалянето на конците от оперативната рана или до 30 дни след това. В България това протезиране е рутинна методика, започната през 70-те години от Ив.Захов u се нарича „Временно протезиране". Рехабилитацията на ампутираните с тази протеза включва: обучение в ползване на протезата /обуване и събуване на протезата, отключване и заключване на колянния механизъм, ставане и сядане с протеза/; обучение в ходене с протеза; качване и слизане по стълби; техника на самозащита при падане с протеза/СлиВков/; реакция на протезирания в рискова ситуация. Продължителността на това протезиране е до една година от започването му, през което време пациен¬тът в зависимост от хабитуса и от актив¬ността, която има, сменя 2-3 приемни гилзи. Самата протеза се изработва от тръбен модул със стъпало и приемна гипсова гилза, подсилена със смола. За започването на ранна рехабилитация, фирмите производители на протезни полуфабрикати, предлагат понастоящем готови конструкции - протезен кукил с пневматична маншета. Други конструкции се разработват на базата на серийни полуфабрикати /Иванов - 1989 г. "Съдово-протективна протеза/ позволяващи да се комбинират техники от протезирането и ортезостроенето, при което пациенти с незарастващи рани на чуканите могат да проходят и да се рехабилитират.
Протезирането се дели на два основни етапа - първично и вторично. Първичното протезиране е това протезиране, което обхваща първите 6-10 месеца след ампутацията. Постампутационният период е свързан с адаптацията на организма към липсата на крайник, възстановяване на кръвният и лимфният ток на чукана, спадане на постоперативния оток както и частичната атрофия на мускулатурата на ампутационният чукан.Окончателното протезиране е протезирането на вече адаптирания / моделиран чукан от първичното протезиране/.Целта на този период е строго индивидуална в зависимост от състоянието на пациента, но има една задача ,която е валидна за всички пациенти - обучение в ползване на протезното средство.Съществуват патологични фактори ,които остават неотсраними при походката след ампутацията.
Вземане на мярта и изработване на приемна гилза
Приемната гилза е тази част на протезата, която има пряк контакт с чукана и се изработва индивидуално за всеки един пациент.Формите на гилзата са разлини както и материалите от които може да бъде изработена. Гилзата е най- важната част от протезата .Тя трябва да приляга плътно към чукана и да бъде конфортна по време на носене. Избор на модулните части на протезата
Този процес включва избора на различни компоненти (тръби, адаптори, ротатори, стъпала, колянни механизми и др.).В този етап на протезирането пациентът и довереният му ортопедичен техник правят най-правилният избор на компонентите на протезата,взимайки се под внимание както изискванията на пациента и неговите желания, така и физическата активност и степентта на мобилност на пациента.
Поставяне на протезата на пациента В този етап се извършва адаптацията на протезата от ортопедичният техник- статична и динамична центровка правят се първите стъпки към новият живот с протеза.

ГРИЖА ЗА ПРОТЕЗАТА

Протезата като всяко едно изделие има свой живот.Ежегодно е препоръчително протезата профилактично да бъде преглеждана, при наличие на проблем той да бъде отстранен на момента.
При ежедневната активна употреба , протезата може да бъде използвана от 2 до 5 години.
При децата, периодът е максимум 2 година поради бързият темп на растеж.

Кой ще се грижи за моята протеза ?
Вип плюс медикотехническа лаборатория със своят екип от лекари ортопеди, кинезитерапевти и ортопедични техници са готови да поемат заедно с вас пътят към новият Ви живот.
Висококвалифицираният ни екип и възможността ни да работим с най - иновативните технологии са тук за да Ви доставят вашият по добър начин на живот.
Протезата и грижите за нея ще бъдат неизменна част от вашият живот от този момент насетне. Ние ви предлагаме нашето внимание, грижи, познания и професионализъм .
Вашият ортопедичен техник, ще може да помогне при разрешаването на всеки един възникнал проблем или ново желание свързано с възможностите на протезата.
Ще ви запознава с новостите в света на развиващите се технологии в областта на протезирането и възможностите от които бихте могли да се възползвате.Чрез тях вие ще имате възможност да повишите функцоналността на Вашата протеза и отново да почувствате свободата на движението.
Рехабилитация след протезиране продължава.
Физиотерапията не е само за хора с наскоро ампутирани крайници и нови протези. За оптимална подвижност Ви трябва оценка от физиотерапевт на всеки една или две години.
Така може да се установят проблеми, които ако не бъдат отстранени, могат да доведат до по-сериозни здравословни проблеми и болки в гърба, кръста и ставите.